Само щастливите хора са двигателите на иновативно настояще и перспективно бъдеще

30 години… Кое е първото нещо, което Ви хрумва, когато помислите за тази годишнина?

30 години, отлетели като един миг, в които не съм преставал да убеждавам колеги и клиенти, че логистиката е една от най-вълнуващите професии на Земята, където и най-малката промяна има значим и измерим икономически ефект.

Ако трябва да опишете с три изречения Юнимастърс като фирма, навършваща 30 години, кои ще са те?

Ние сме Юнимастърс. За нас няма невъзможни неща в професията, стига да решим в коя ниша ще влезем…

Къде искахте да стигнете, когато започвахте, и постигнахте ли мечтите си?

Това, което исках да постигна, бе да направя реалност втората част от името на компанията – Unimasters Logistics. Логистиката, като осъзнато занятие в началото на 90-те години на миналия век, току що бе напуснала изследователските институти, за да започне да се проявява в лексиката и практиката само на най-авангардните световни компании. Осъзнавам, че за много хора от доминиращия държавен сектор в България тогава концепцията звучеше екстравагантно, дори сюрреалистично. Но модерно мислещите западни компании, които бяха включили страната ни в своите стратегии и вече бяха прегърнали логистиката като неотменна част от бизнес модела си, бързо се убедиха в ползата от успешното ни съвместно сътрудничество. Исках Юнимастърс да е част от най-интересните и предизвикателни транспортно-логистични проекти в региона и всичко това се случи. Днес можем да се гордеем с десетки успешни реализации. И с това, че нямаме нито един провален по наша вина проект. За нищо повече от това не бих могъл да мечтая. Само ми е тъжно, че и до днес България е на последните места в Европа и в света по транспортно-логистична инфраструктура и дигитализация на нашата индустрия. Дори малкото световни лидери в инфраструктурата, които проявиха интерес към страната ни през последните десетилетия, бяха отказани от непрозрачните и манипулирани обществени търгове.

Кои бяха повратните моменти-скокове в развитието на Юнимастърс?

Всяко успешно сътрудничество в бизнеса ни е било трамплин за нови знания, умения и утвърдени пазарни позиции. Постоянните преструктурирания в линейното корабоплаване ни научиха на динамика и непрекъснато усъвършенстване; дадоха ни възможност 30 години да се учим от най-добрите – Sea Land Inc, Maersk Line, P&O Nedlloyd, CMA CGM, CSCL, Yang Ming и много други. Сътрудничеството ни с водещи за своето време 3PL организации, като BAX Global, Agility, Wincanton и Panalpina, дадоха силен тласък на обхвата на нашите услуги. А работата ни с технологичните стартъпи и скейлъпи Freightos, Bringg, Tiramizoo, Cogoport, FAST, WiseTech, Salesforce, ShipServ и други изостриха апетита ни към иновациите и авангардните дигитални решения.

Условно бих разделил изминалите 30 години на три периода по 10 години: 1990 – 2000 – десетилетието на глобализацията в Юнимастърс; 2000 – 2010 – десетилетието на глобалната интеграция, и 2010 – 2020 – десетилетието на дигиталните иновации!

Кое преценявате като най-голямо лично постижение за тези 30 години и кое – за най-големия си неуспех?

Най-голямо лично постижение е съхраняването на страстта ми към работата и непоклатимата ми вяра в бъдещето на професията. И че успях да създам условия за обучението на професионалисти, за които няма тайни в професията.

Най-големият неуспех? Че не успяхме да постигнем с нашите екипи бленувания експоненциален растеж след финансовата криза през 2007 – 2008 г. въпреки постоянните настройки и промени в стратегиите ни. Дигитализацията пробива много трудно в условията на аналоговите администрации и корумпираните „елити“ от Източна Европа, които съзнателно препятстват развитието на „икономиката на знанието“, поддържайки огромна армада зависими и невежи чиновници, които с действията си се опитват да те откажат от всякакви инвестиции и развитие. Цифровизацията на кадастралните планове в България е мит, а разрешенията за строеж и узаконяването на логистични складове и съоръжения извън София отнема от 8 до 12 месеца повече от предвиденото за това време.

Колко кризи сте преодолели през тези години? Най-трудният момент в развитието на фирмата, най-трудно взетото решение?

Никога не съм броил кризите и безбройните безсънни нощи. Но винаги съм гледал на тях като на внезапни нови възможности. Затова силно вярвам в смисъла на българската поговорка „Всяко зло е за добро“. Най-трудният момент за мен бе през 1996 г., когато държавата затвори най-голямата частна банка, където събирахме навлата от превозите на един от големите корабособственици, който представлявахме. Тогава, заедно с целия Съвет на директорите, трябваше да ипотекираме всичко, което имахме, включително семейните жилища на близките си, за да вземем шестмесечен мостов кредит при 18,5% годишна лихва и да започнем изплащането на дължимите към принципала средства. А след като върнахме кредита, близо две години се борехме да възстановим каквото е възможно от блокираните в банката авоари, покривайки разликата от печалбата. Причастността към проблемите на клиента или партньора винаги се отплаща и много често носи нов бизнес като признание за положените свръхусилия.

Най-ценният научен урок в бизнеса?

Че няма нищо по-ценно от безупречната репутация и че с нея компромиси не се правят, защото всъщност е безценна. А тя се гради с доверие, отдаденост и мотивиран екип, за който няма непреодолими препятствия.

Как променяхте през годините бизнес стратегията и бизнес мирогледа си? Най-важното качество, което Ви е направило успешен бизнесмен?

Основните ни бизнес стратегии са следвали точно нашите цели и бранд послания към клиентите и партньорите. От Commitment to Excellence до We move your goods & dreams beyond any borders и съпътстващите EZY2DBW (Easy to Do Business With), Faster, Cheaper, Better и Business in the Fast Lane, във всяко едно от тях е заложено огромното ми лично желание, както и желанието на целия ни екип днес да правим нещата по- добре от вчера, а утре – по-добре от днес!

За мен най-важното качество в бизнеса е честността, която пък е предпоставка за предлагане на ценово и оперативно прозрачни продукти и услуги, от които лесно може да се види добавената им стойност.

Винаги съм бил привърженик и на т.нар. Vested Outsourcing с бонус-малус система на възнаграждение, която дава чудесна възможност да получиш бонус при преизпълнение на заложените показатели или да те глобят, ако не си успял да ги постигнеш.

В един момент Юнимастърс беше като ковачница на кадри в областта на логистиката и спедицията. Какво е най-важното за Вас за хората, с които работите? Имате ли съдружници?

За 30 години съществувание през Юнимастърс наистина са минали доста способни хора, които днес можете да намерите в България или на различни места по света. Но и доста от тях са се пенсионирали в компаниите или продължават да работят вече 10, 15 или 20 години. Поне 5 – 6 топ специалисти през годините сме виждали и на корицата на списание „Логистика“.

Четири са качествата, които особено ценя у хората и се стремя в компаниите ни да има повече от тях – знаещи и можещи хора с критично мислене, откритост, креативност и способност за носене на отговорност. Другото се научава с времето и с опита.

В групата Юнимастърс, като семейна фирма с дъщерни дружества, няма други акционери освен жена ми, която е моята най-здрава опора от първия ми ден на свободен предприемач. Но имам съдружници в други специализирани компании – динамични хора с иновативно мислене и непреходна мотивация, с които споделяме общи идеи за развитие и ценности.

Ако днес започвахте, щяхте ли да направите нещо по-различно и ако да – какво?

Ако сега започвах бизнеса отначало, щях да съм много по-взискателен към хората, оперативните инструменти и глобалните ни или местни партньорства.

През годините съм правил известни компромиси в стремежа си да намеря по-бързо нужния оперативен специалист, за да облекча натоварването на даден екип, но с времето разбрах, че такъв подход не е правилен или продуктивен.

Намирането на точните хора, които да притежават съчетание от морал, духовни ценности, аналитични качества, мигновена реакция на промените и отговорни действия, обикновено е продължителен процес, а донякъде и въпрос на късмет, но си струва всяко усилие и време, колкото и скъпо или дълго удоволствие да е то.

Вие сте известен като визионер. Как виждате бъдещето – не само на фирмата, но и на света на логистиката, на фона на безпрецедентната пандемична и икономическа ситуация в света?

Ние вече сме част от една „нова реалност“, в която кризи от всякакъв характер и резки пазар ни флуктуации ще формират бъдещото индустриално развитие на човечеството. В същото време тра диционният капиталистически икономически модел не отговаря вече на нуждите на хората, обществото и планетата, защото е неефективен, замърсява силно природата и консумира огромни енергийни ресурси. Бъдещето е на „зелената“ дигитална икономика, която изисква висока автоматизация, транспортна синхромодалност, нулеви вредни емисии и гарантирана сигурност и безопасност на работната и жизнената среда. Пандемията от КОВИД-19 ускори многократно дигитализацията в производствата и обслужващите индустрии и показа, че глобализацията на веригите на доставки ги прави силно уязвими при резки и по- продължителни ограничения. Идва времето на споделената платформена икономика, в която ще правим повече с по-малко ресурси, в тясно взаимодействие и сътрудничество дори между най-големите конкуренти и ще се научим да ценим предимствата на по-скромния и стойностен живот.

Според мен независимо от новите „студени войни“ и корекциите в доставните вериги чрез оншоринг и решоринг на отделни производства в Америка и Европа, Китай ще запази ролята си на лидер в най-модерните, високоефективни индустриални производства и дори ще увеличи дела си в Индустрия 4.0 заради доказания си потенциал в областта на индустриалния интернет, квантовите компютри, изкуствения интелект, роботизацията, кибермедицината и биотехнологиите.

С две трети от световното население в мегаградовете и икономическите мегарегиони войната за градските доставки в „последната миля“ в третото десетилетие на XXI век ще се разгори с нова сила, защото границите между 3PL-a, куриерите и реформиращите се пощенски организации започват бързо да се заличават, а изискванията на клиентите за бързина, удобство и по възможност безплатна доставка постоянно нарастват. Преди десетина години „софтуерът като услуга“ (SaaS) започна да променя логистичната индустрия.

В следващите 5 – 10 години промяната ще е още по-радикална с внедряването на „изкуствения интелект като услуга“ (AIaaS) и „машинното обучение като услуга“ (MLaaS), които мигновено ще откриват нарушенията в производствените и транспортните цикли и разписания, ще ги анализират и ще предсказват как да бъдат елиминирани появилите се отклонения. Градската логистика ще се превърне в диференциатор на възможностите и успехите на логистичните играчи, които ще трябва да управляват динамично ежедневните и ежечасните промени в обемите и транспортните направления.

Много логистични компании ще преосмислят действията си и ще се възползват от предимствата на споделената икономика, като започнат да ползват и обменят ресурси дори с най-големите си конкуренти.

Пандемията КОВИД-19 съсипа аналоговата икономика, но даде огромен тласък на технологичното развитие и ни върна към реалността. Накара много хора да се изправят срещу дивашкия популизъм на последните години от стария световен ред и да преосмислят отношението си към истинските ценности в живота – семейството, приятелите, общностите, в които живеят и работят. Няколко години ще имаме по-малка, но много по-модерна и по-екологична световна икономика. Ще се опитаме да направим много повече неща с по-малко ресурси, а това неминуемо ще стимулира креативността и новаторското ни мислене. И ще предизвика по-бърз скок в бъдещото ни развитие.

Логистиката днес е изправена пред най-голямо то си предизвикателство в историята на човечеството – да осигури производството и разпространението на милиарди дози ваксина срещу КОВИД, като си отговори на няколко фундаментални въпроса: къде и как ще може да ги произведе? А ако ваксинациите трябва да са две, а не една!? Къде ще бъдат насочени първите 100 милиона или 1 милиард дози и т.н. Само за работоспособното население и възрастните хора ще трябват 4,4 милиарда дози годишно при една ваксинация, но повечето специалисти смятат, че ваксинациите трябва да са две – през няколко седмици! И ваксините трябва да се транспортират и съхраняват при минус 80 градуса по Целзий в течен азот! Такива условия няма нито в медицинските складове, нито в болниците…

Бъдещето на човечеството и индустрията ни зависи от обединените многостранни усилия на целия свят за нов глобален обществен договор и за високопродуктивна икономика, ръководено от широко скроено колективно световно лидерство, което да вземе присърце оцеляването на планетата, а не на отделни, вглъбени в себе си нации!

Мъдрите хора казват, че каквото и да прави, човек трябва да има едно наум. Какво, излизайки от кризата, трябва да имаме като едно наум?

Пандемията показа, че каквито прогнози и планове да прави човек, дори само един вирус може да ги унищожи или поне да ги обърка. Но вярата в бъдещето и мечтите няма как да бъдат унищожени. Моето едно наум е в търсенето и организирането на „повече нови знания и социални експерименти за смисъла на щастието в живота и на работното място“. Защото само щастливите хора са двигателите на иновативно настояще и перспективно бъдеще.

Интервюто с г-н Николай Божилов – изпълнителен директор на Юнимастърс Лоджистикс е публикуванно със съгласието на издателя.